УПРАВЛЯВАЩИТЕ ПРЕМАХВАТ БЕЗСМИСЛЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ЗАКОНА ЗА МРЪСНИТЕ ПАРИ

Автор: Мирела Веселинова / Материалът е сайта „Капитал“ (https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/04/24/3425086_upravliavashtite_premahvat_bezsmisleni_zaduljeniia_po/%EF%BB%BF)

Пада ангажиментът задължените лица до 12 май да внесат в ДАНС вътрешни правила срещу прането на пари, има и спорни промени

Точно година след обнародването на новия Закон за мерките срещу изпирането на пари на 27 март 2018 г. парламентът спешно се втурна да го променя за четвърти път – от страх, че ангажиментите, които създаде за един куп институции, организации и лица, отново ще задръстят ДАНС и ще предизвикат публичен скандал, както това се случи през февруари. Във вторник четирима депутати от ГЕРБ начело с председателя на вътрешната комисия Пламен Нунев и председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова внесоха законопроект за значителни по обем промени – близо 50 параграфа.

В мотивите тези предложения са анонсирани като “мерки за намаляване на административната тежест”, но акцентите са два.

На първо място се премахва задължението за редица институции, дружества и свободни регулирани професии, които са ангажирани по този закон да следят за мръсни пари, да изпращат уведомление до ДАНС, дирекция “Финансово разузнаване”, за приетите от тях вътрешни правила за контрол и предотвратяване прането на пари. Този ангажимент трябваше да бъде изпълнен до 12 май, като дирекцията трябва да утвърди приетите от огромен брой институции и дружества правила. От месеци се знае, че нито задължените лица са готови с такива правила, каквито досега не са имали ангажимент да изготвят, а и няма указания от ДАНС, нито самата агенция е в състояние да обработи толкова много уведомления.

В закона остава задължението всички ангажирани с него институции и организации да приемат вътрешни правила за това как ще контролират и предотвратяват изпирането на пари – критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти, система от одити, система за оценка на риска, разпределение на отговорността и т.н. Тези правила обаче няма да се изпращат за одобрение в ДАНС, а ще бъдат проверявани в рамките на инцидентния контрол на ДАНС за изпълнение на закона за мерките срещу пране на пари. При тези проверки контролните органи на ДАНС ще имат право да искат правилата и да оценяват дали те съответства на закона, като при несъответствия ще могат да дават задължителни указания за отстраняване на несъответствията.

На второ място, с промените се прави опит да се пренапишат ангажиментите на адвокатите по закона срещу мръсните пари, така че да не се засягат същностните характеристики на тази професия, които са свързани със стандартите на адвокатската тайна, както и задължението на адвокатите да приемат специфични за професията правила за мерките срещу изпирането на пари, които да бъдат изготвени от ВСС. Тези текстове предизвикаха скандал с адвокатурата през февруари, когато се оказа, че всеки адвокат трябва да приеме такива правила за кантората си, дори когато техен адресат ще е само той. Сега се предлага правилата да бъдат изготвени от Висшия адвокатски съвет, а ДАНС ще може да ги утвърди или отхвърли като непригодни. Адвокати вече изразиха несъгласие и срещу новите правила, формулирани в законопроекта на Менда Стоянова и другите депутати, като заявиха, че те също не дават достатъчна защита на адвокатската професия и сочат за неразбиране на нейната специфика. Така например законопроектът изключва задълженията за доносителство за лицата, които упражняват “регламентирана в Закона за адвокатурата дейност”, само че там няма такава регламентация що е то адвокатска дейност. Има обаче международни стандарти за адвокатската професия, които не са спазени, твърдят представители на гилдията.

И промени, които могат силно да стеснят обхвата на закона

Любопитно е, че проектът съдържа и много други промени, които дори не са загатнати в твърде оскъдните мотиви. Така например навсякъде в текстовете на закона дейността по изпирането на пари в момента е обвързана със знанието, че дадено “имущество е придобито от престъпна дейност”. В проекта се предлага терминът “престъпна дейност” да се замени с престъпление, което означава да има влязла в сила присъда за конкретната дейност, от която може да се предполага, че е придобито имуществото. Това само по себе си силно стеснява обхвата на закона срещу мръсните пари, и то в момент, когато управляващите всячески се мъчат да мотивират точно обратното тълкуване по повод на един друг явно репресивен и избирателно прилаган закон като антикорупционния, където записаха, че гражданска конфискация може да се започва само при обвинение от прокуратурата и да се продължава дори и при оправдателна присъда.

Тези детайли обаче едва ли ще бъдат обсъждани при първото четене на закона в пленарната зала, а той вече беше форсиран максимално с мотив, че трябва да бъде приет до 12 май, когато изтича срокът за задължените лица да изплатят вътрешните си правила в ДАНС. По всичко личи, че законът ще мине по т.нар. бърза писта, без обществено обсъждане и без сериозна експертна оценка. С аргумент, че промените са спешни, само ден след внасянето на законопроекта във вторник те бяха одобрени в парламентарната комисия по вътрешна сигурност и са предвидени като първа точка в дневния ред на парламента за четвъртък. Това обещава този законопроект да бие рекорди по бързина.

С преходните разпоредби към законопроекта се предлагат и промени в редица други важни закони – Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, Закона за КФН, Закона за кредитните институции, Закона за хазарта, Закона за платежните услуги и платежните средства, като мотивът е неправилно транспониране на европейско право, свързано с предотвратяване на прането на пари.